Една от големите области на територията на страната е Пловдив, която се намира в южна България. В община Асеновград е разположено село Нареченски бани, като мястото отдавна има статут на балнеолечебен курорт и поради това много хора го посещават. 24 км делят селото от Асеновград и още осемнадесет до втория по големина град в страната. Северно на 28 километра пък отстои Чепеларе, което също има статут на често посещавано от туристи място. Планинска местност около река Чая е едно от най-точните места, на които мястото е разположено, а това се пада в средната част на Родопите. Ролката е област, намираща се само на девет километра от селото и в годините на шестото столетие по тези места се появяват първите заселници. Те са славянско племе, а тъй като се наричат Рупци, в тяхна чест и местността е кръстена Рупчос. В девети век тази местност е част от пределите на българската държава.
Друга важна за Нареченски бани област е Мергеле, в която преди е имало старо селище. Днес на това място има парк и болнично лечебно заведение, а в средата на четиринадесети век мястото е завладяно от османските поробители. Връх Зареница високо в планината се оказва спасителната зона за населението, което панически бяга след опожаряване на селото от турците. Там се намира малка по размери крепост, която от три страни е защитена със стени и гладки и високи скали високо на стотици метри над Лютидолската малка река. Що се отнася до името на този воден басейн, за него се разказва легенда. В една тъмна и мрачна нощ тайна пътека през скалите е мястото, което избират за напускане на крепостта нейните защитници. Турските нападатели нахлуват устремно във вътрешността на крепостта, но не виждат пропастта и падат в нея. Зареница е девойка, която по това време се намира в крепостта. Тя решава да се хвърли от скалите и да сложи край на живота си, отколкото да падне в ръцете на османците. В нейна чест върхът е кръстен на името ѝ, а кръвта на турците се влютява и така идва името на реката.
От крепостта Зареница в Нареченски бани към днешна дата са запазени само зидове. Иначе има много на брой легенди и предания относно времето на национално – освободителните борби на народа ни с империята. Малки останки към днешна дата свидетелстват за заселването на хората в две малки селища, а основите на старинна постройка се счита за археологическа находка поради намерената вътре хлебна пещ. Всъщност тези открития едва ли биха станали факт, ако не се планира строежът на болницата. Едва през шестнадесети век хората отново се връщат по домовете си, а окончателната свобода от турския поробител дочакват през 1878-ма. Генерал Черевин ръководи казашката бригада, която успява да изтласка турците. Основно училище Васил Левски и читалище Христо Ботев са съществували в миналото, а в кулинарно отношение туристите могат да опитат някои родопски ястия като пататник и марудник. Родопският клин също е част от кухнята, а в тази връзка трябва да се прибавят качамакът и киселото мляко с боров мед.
